|
作词 : М. Славова |
|
作曲 : М. Славова |
|
Ти помниш ли – когато бе дете, |
|
светът ухаеше на обич и канела. |
|
И искаше по-бързо да растеш, |
|
а мислите ти бяха чисто бели. |
|
И възрастният беше великан, |
|
а детската градина бе досадна. |
|
Дали си спомняш онзи пеликан, |
|
в съня ти, който хищно те нападна? |
|
Висок ти беше всеки парапет, |
|
широки – всичките пространства. |
|
Мечтите ти летяха все пред теб, |
|
чаровни в своето непостоянство. |
|
А днес се крият свити насред страх – |
|
пробити хвърчила, неоцветени. |
|
Намирам те там някъде под тях – |
|
броиш минутите. И нямаш време... |
|
Цигарен дим обгръща всички тях, |
|
пътеката за някъде изтрива. |
|
И ти си друг, и аз не те познах... |
|
Как искам да ти подаря хвърчило! |
|
Кога пораснахме - |
|
Земята все по-бързо се върти... |
|
Мечта по вятъра живота ти ще оцвети... |
|
Кога пространството се сви и прилепи... |
|
Чертаеш пътища,но спри, за миг си почини... |
|
Земята все по-бързо се върти, |
|
поспри за миг и малко почини |
|
за миг поспри и малко почини... |