Нямаше още никакви хора около кафенето Кристал Късите рокли бяха на мода, Емил Димитров едва беше запял ("Арлекино, Арлекино") ей Синьо елече Ирина облече в дългата, дългата тягостна нощ Кордов намери вълшебното цвете и светът стана по-малко лош (Под дъжда, който чука в листата) С него тогава горяхме от обич, Лили пееше: "Малка съм аз" А на Витоша облаци нови се прегръщаха сякаш над нас Коста Цонев тогава пред всички, обяви: "Микрофона е ваш" И излезе Богдана самичка и запя: "Нон, се риен" Зеленооко момиче откри За Боян колко много неща са красиви А пък Гуджунов така и до днес не разбра Че и розите май са бодливи А по Йорданка делфини тъгуват, Гошо потъна сам в тишина Бисер все още е юноша бледен в събота срещу неделя едва (Аз съм само един юноша весел) ей Още очаква Мишо Мария на булеварда под кестен висок Вятърът свири сякаш с фуния, песен из филма Козият рог (На-на, на-на-на, на-на, на-на-на-на) Мими възпя свойта майчица свята, Петьо мъката своя прокуди А от малкия светъл прозорец за Щурците света беше чуден Нямаше група Сигнал и каскади, импресария и Може би Маргарита успя да запази своя устрем за по-късни дни Нямаше диско, нямаше реге, нямаше още Диана Експрес Нито на Васко кой, кой да му каже? Тодор Колев го нямаше даже (Отвори ми, нося тишина)